Дестинация: Таджикистан

Вчера ФК Дунав обяви официално привличането на втори играч с таджикистанско гражданство Нуриддин Давронов, след като по-рано през летния подготвителен период клубът си осигури друг такъв футболист – Искандар Джалилов. Именно затова е време да научим нещо повече за тази централноазиатска държава, що за футбол се играе там, както и повече за нашето ново попълнение. Надяваме се това онлайн пътешествие до един нов свят да бъде вдъхновяващо и интересно за Вас.

Първо нека започнем със задължителните географски данни, които дефинират една страна. Таджикистан се намира в централна Азия. На север граничи с Киргизстан, на запад с Узбекистан, на юг с Пакистан и Афганистан, а на източната граница се намира най-многолюдната държава на планетата – Китай. Релефът е изцяло планински, което обуславя и многобройни живописни пейзажи. Като размери Таджикистан е сравним с България. Населението е около 8,5 милиона души, а площта – 143 100 квадратни километра. Столицата Душанбе е политическият и икономически център на страната и има население от около 800 000 души, което с околните предградия надхвърля един милион. Официалните езици в Таджикистан са таджикски и руски. Таджикският език е базиран на основата на дари – афганистанската разновидност на персийски. Другата разновидност на този език, която се говори в Иран се нарича фарси. Поради политическата и географска отдалеченост от Иран, през годините таджикският е еволюирал значително – навлезли са много думи от тюркските езици, както и от руския, а азбуката, чрез която се предава в писмена форма е кирилицата. Затова ако четете нещо свързано с Таджикистан на техния език на кирилица и очаквате това да е руски, можете да останете неприятно изненадани колко неочаквано малко най-вероятно ще разберете от написаното – това просто е таджикски.

Като заговорихме за език – България и Таджикистан може да имат и доста повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед. Според актуалната историческа теория, произходът на българите е персийски, като оригиналното местожителство на прабългарските племена е било именно от района на днешен Таджикистан, Узбекистан, Афганистан и Иран. По линия на персийския език също така, българският и таджикският споделят доста общи думи. Понастоящем всеки българин употребява активно около 1200 думи с персийски произход като например „чешма“, „дар“ и много други.

По отношение на религията, Таджикистан е плацдарм на изключително различни вярвания с цялото културно многообразие, което произтича от това. През вековете на тези територии своят отпечатък оставят будизма и различни персийски вярвания, а понастоящем основна религия е ислямът. Именно с религията е свързан и оформянето на основния политически пейзаж в страната след отделянето ѝ като независима от СССР през 1991. Почти веднага след това на власт идва потисканата през годините ислямска опозиция, която цели завръщане към изконните ценности на религията. Това е причината между 1992 и 1997 в страната да се разрази гражданска война между ислямистите от една страна и поддръжниците на светския начин на живот (секуларистите). Войната се печели от светски настроените, но понастоящем хората, изповядващи активно исляма са интегрирани в държавните структури, а не са изолирани. Таджикистан е президентска република, а парламентът осъществява законодателната власт. Всички избори за президент досега са печелени от Емомали Рахмон  с голяма преднина, а международните наблюдатели често поставят под въпрос честността на неговите победи. Ако трябва да сравним днешната политическа ситуация в Таджикистан, тя наподобява много тази в държави като Азербайджан, Казахстан, Турция, Русия или Беларус – с ясно изразен лидер.

Но стига вече толкова политика, да се върнем обратно към това, което човек може да види в Таджикистан. Една от забележителностите е езерото Искандар, което можете да видите на снимката.

Може би Ви прави впечатление името, като същото носи и крайният защитник на Дунав – Искандар Джалилов. Не, колкото и да е изкушаващо да го твърдим, езерото не е кръстено на нашия футболист. Искандар от персийски означава Александър и това е начинът, по който в персийските исторически извори са наричали Александър Велики.

Иначе столицата Душанбе е зелен и просторен град с много музеи и възможности да се запознаете с културата на местното население. Задължителни за посещение са част от парковете в града – Рудаки и Виктория парк, националният дворец и държавната опера и балет. До Таджикистан може да е стигне основно по два маршрута през международните летища в Москва и Истанбул, от които има редовни полети до Душанбе. При внимателно планиране, едно пътуване за седмица до Таджикистан може да излезе между 2 500 лева до 3 000 лева. Защо не това да бъде следващата Ви дестинация?

След като се запознахме малко по-отблизо със самата държава, време е да погледнем що за футбол се играе там. В момента националният отбор на Таджикистан се намира на 144-о място в световната ранглиста на ФИФА. Тимът се състезава в зона Азия, като надеждите им за Световното първенство през 2018 в Русия вече угаснаха, защото тимът постигна недостатъчните за класиране една победа и две равенства в една квалификационна група с Йордания, Бангладеш, Киргизстан и Австралия. За сметка на това обаче, надеждите за класиране на Азиатското първенство през 2019 са още живи, след като отборът елиминира Бангладеш с общ резултат 6:0.

И докато независим Таджикистан все още очаква първото си класиране на голям форум, то най-голямата гордост във футболен аспект е участието на отбора до 17 години на Световното първенство в Южна Корея през 2007-а година. Там големият герой за тима е именно новото попълнение на Дунав Нуриддин Давронов. Всички очакват таджиките да бъдат пълен аутсайдер в надпреварата и да се превърнат в „боксова круша“. Не така мислят обаче младите играчи на Таджикистан. Те успяват да стигнат до елиминационната фаза, след като се измъкват от група със САЩ, Белгия и Тунис. Именно срещу САЩ е и единствената победа, която таджиките постигат, при това в особено атрактивен стил с 4:3, като единият от головете забива именно Давронов. Новият халф на Дунав се разписва и срещу Перу на 1/8 финалите, но това се оказва недостатъчно да продължи приказката на Таджикистан – тимът отпада след 1:1 в редовното време и 5:4 след изпълнение на дузпи.

Повечето играчи в националния отбор на Таджикистан играят основно в местното първенство, но Нуриддин Давронов, както и Искандар Джалилов, са имали възможност да придобият уменията си изцяло в едни най-добрите школи на Русия – тези на ЦСКА Москва, Локомотив Москва и Рубин Казан. Именно оттам Нуриддин и Искандар са най-добри приятели и до ден днешен. Давронов за последно е играл в местния хегемон ФК Истиклол. Това е отбор, който е основан през 2007-а година с идеята да печели трофеи и да бъде витрината на местния футбол в международен план. Истиклол е нещо подобно на това, което е Лудогорец за България. Понастоящем тимът е в серия от умопомрачителните 50 мача без загуба, а отборът се радва на доста сериозната подкрепа на държавата, като международното летище на Душанбе, както и още държавни фирми са сред щедрите спонсори на този отбор.  На 25-годишна възраст Нуриддин Давронов има вече 39 мача и 6 гола за националния отбор на Таджикистан, а до преминаването си в Дунав е бил и капитан на Истиклол. Освен в Таджикистан и Русия, той е играл и в Сърбия. За престоя си в Европа той казва: „В Европа се играе много по-физически футбол. Радвам се, че имах възможност да играя в Сърбия, защото там израснах много като футболист“. Давронов е изцяло отдаден на футбола и казва за себе си, че във всеки един момент той мисли само за това как да стане по-добър играч, как да тренира и да се готви по-добре, като цялото му ежедневие е изцяло подчинено на тренировките. Този начин на мислене го прави може би най-обичания и известен таджикски играч в момента. Повече за него можете да научите от репортажа на предаването FIFA Football Mundial тук

_{Текст: Деян Йорданов}