Неглижирането на Б група съсипва методично футбола в страната

Редакционен коментар

Дали не е време „малките“ клубове и техните все още съществуващи фенове да поставят директно въпроса за собствената си роля в българския футбол?

В предсезонния си редакционен коментар ще се опитаме да изследваме що е то „Б“ група в настоящето и има ли бъдеще дивизията при сегашното отношение към  нея. От години се наблюдава процес на пълно пренебрегване към втория ешелон от страна на футболната администрация и медии, а от там като следствие се появяват и редица проблеми, като:

Мисия „А“ група = футболна смърт

В последните години разликата между финансовите стандарти на „А“ и „Б“ група се увеличи до такава степен, че зейна цяла бездна между двете дивизии. Често вината е хвърляна върху „малките“ клубове, на които се прехвърля отговорността, че не могат да намерят необходимите средства, за да покрият нарастващото финансово бреме. Факт е, че само за да може да изпадне сравнително достойно (под това се разбира да завърши шампионата по някакъв начин), един новак в елита трябва да увеличи бюджета си поне трикратно, при това трябва да го постигне за много кратък период от време. Би трябвало на всеки да е ясно, че това изобщо не е лесна задача, особено при икономическата ситуация в страната, където стабилните финансово фирми стават все по-малко и на линия да помагат са преди всичко общините. Техните ресурси обаче имат някакъв лимит, а не се вижда помощ отникъде другаде. В другите първенства например, новите клубове в първата лига получават компенсация, за да могат да останат финансово стабилни и от там да са конкурентни.

Друг е въпросът доколко наложените финансови стандарти в „А“ група са полезни за футбола и за дългосрочното развитие на играта у нас. С много малко изключения, големите бюджети за заплати в „А“ група, несъразмерни с икономическите реалности в страната, са в резултат не на нормално функциониране на футболните дружества, а от трупане на планини от дългове. Тази по същество нелоялна конкуренция обрича на гибел „малките“ клубове, които са принудени да навлязат в същото русло, след което следва светкавичен фалит. Пример за това са тимовете на Нефтохимик, Любимец, Пирин ГД, Хасково, Марек, Етър и други, които бяха изначално обречени да загубят неравната финансова битка с отбори, които имат милиони левове дългове, но са неприкосновени и продължават да увеличават цената на „А“ група, без зад този стандарт да стои реална стойност. По този начин отбори, които печелят „Б“ група и влизат финансово изрядни в „А“ група, се завръщат директно във „В“ група със стотици хиляди левове задължения (и все пак в много по-малък размер спрямо тези, които са „too big to fail“*).

Желязната медийна завеса обрича „Б“ група на тишина

С изключение на някои издания, предимно такива в Интернет, към футбола в „Б“ група липсва всякакъв интерес. Ако не могат да си позволят да пътуват навън, феновете трябва да чакат до час-два след края на мачовете, за да разберат резултата на любимците си и то благодарение на медиите, които все пак полагат някакви усилия да отразяват тези двубои. В някои случаи има и изключения, но като цяло медийното отразяване на мачовете в дивизията е неравномерно и е оставено изцяло на ентусиазъм и усилия от страна на регионални медии. В националния ефир темата за „Б“ група и по-ниските дивизии като цяло не съществува. Във водещите медии много рядко можете да научите резултатите от мачовете, а видео репортажите и интервютата след срещите са нещо като недостижим блян. А не винаги е било така. В предишната сделка за телевизионните права, която беше с bTV Media Group, „Б“ група беше редовна част от телевизионната програма, а обзор се правеше на повечето срещи. Точно в този период „Дунав“ имаше и рекордна посещаемост, като срещи на „драконите“, предавани в национален ефир събираха над 7-8 хиляди зрители по трибуните.

Обяснението за това е много просто – какъвто и маркетинг и промоция да правиш, не е възможно да очакваш солидна посещаемост, ако в обществото е насадено мнението, че си в „десета глуха“ и хората нямат достъп до теб чрез масовите медии. А такива са именно трите национални телевизии, които държат над 80% от пазарния дял. Във времената, когато „Б“ група не беше в медийния миманс, първенците в дивизията бяха много по-равностойни на отборите от „А“ група и не беше рядкост да успеят да запазят мястото си в първата лига следващия сезон. И тогава клубовете не получаваха кой знае какви средства от телевизионните права, но самото им присъствие в дневния ред на медии с национално покритие създаваше условия за допълнителни приходи от продажба на билети, както и за привличането на спонсори, на които клубовете можеха да предложат по-сериозно медийно покритие. А все пак целта на всеки нормален спонсор, който не идва от сенчестия бизнес, е неговото спонсорство да бъде широко огласявано навсякъде. При сегашното статукво на медийното покритие, в комбинация с икономическите реалности, свежи пари извън общинските са по-скоро приятно изключение.

Администрацията на първенството е под всякаква критика

В последните години „Б“ група не е нормална футболна дивизия, а своеобразен пясъчник, върху който футболните администратори експериментират на воля, а футболните клубове са опитните мишки, обект на тези експерименти. От разделения на две, през три завъртания, до сегашното положение, в което малко над месец преди началото съставът на дивизията, правилата и програмата витаят постоянно в сферата на догадките. Отборите правят селекция, без да има яснота за правилника и това колко ще са младите играчи в стартовия състав, тъй като няма наредба за новия сезон. На всичкото отгоре групата се превърна в нещо средно между футболна дивизия и дублираща лига, тъй като вторите отбори на тимовете от „А“ група получиха право директно да участват във втория ешелон – напълно неясно на база на каква нормативна уредба и какви морални принципи. Защото в действителност е трудно за обяснение защо тези клубове са спуснати с парашут, а всички други е трябвало да се борят от най-ниското ниво, за да стигнат пред портите на (не толкова) бленуваната „А“ група. Трудно е да обясним как така завършилите на второ място във „В“ група не са достойни да получат покана по спортни причини, а дублиращите отбори ще ритат при „професионалистите“. Всъщност, тази идея за дублиращите тимове трябваше да бъде осъществена много отдавна, защото е много добра, но е редно да стане по някакъв цивилизован начин, свързан с логиката на това да имаме изобщо първенство – а тя е съдбата на отборите – дали ще получат промоция за по-горна група или ще изпаднат в по-долна да се определя преди всичко на база обективни спортни критерии. Иначе ние може да кажем, че Дунав трябва да си е директно в „Б“, че и в „А“ група, феновете на другите отбори също биха имали същото основание. Но всички ние сме пристрастни, затова е измислено играта да има цифрово изражение и на базата на това да се определя кой какво заслужава.

Друг проблем с дублиращите отбори е неяснотата за това дали играчи ще могат да преминават свободно по време на сезона между отбора-майка и дублиращата формация. Защото именно това е дефиницията на дублиращ отбор. Ако това е възможно, то всички останали клубове ще са неравнопоставени, защото в един кръг дублиращата формация ще може да играе с играчи от формацията в „А“ група, в друг налични ще са само юношите. Създават се условия за нелоялна конкуренция. Именно всички тези експерименти на различни правила и откровени недомислици, принизиха нивото на дивизията и сега тя е много по-близо до „В“, отколкото до „А“ група.

Вината на самите клубове

За да не излезе, че обвиняваме всеки друг, но не и самите клубове, нека разгледаме и положението при тях. На първо място абсолютно никой не повдига тези въпроси, защото всеки един може да стане получател на облаги от безправието, което царува. Всеки от клубовете е правил, прави и вероятно ще продължи да прави дребни тарикатлъци, получавал е компромиси от БФС в много различни направления. Така например и Дунав в миналото се прераждаше, напускаше групата, после възкръсваше и незнайно как се връщаше. Въпреки добрите намерения, които стояха зад тези компромиси, резултатът беше нужда от ново „прераждане“. Изводът – нечистата среда без ясни правила, срокове и тарикатлъци не е от полза дори за ползващите облаги, защото самите те страдат от ниското ниво на управление.

На втори план въпреки описаната неблагоприятна медийна среда, клубовете също не полагат кой знае какви усилия за промяна. Повечето футболни отбори в дивизията нямат официални Интернет сайтове, нито профили в социалните мрежи – за какви фенове или посещаемост да говорим? Но най-големият грях е това мълчание и примирение с положението с дежурното „В България е това положението“. А не трябва да бъде така. И не говорим за обвинения и лов на вещици. Просто футболните среди, представителите на медиите, футболната администрация, феновете трябва да започнат да говорят на общ език, да се разделят с манталитета „аз-ние-вие-те“ и да се опитат заедно да постигнат някакъв напредък. Сигурно няма да е лесно, но то лесно къде ли има? А мисията е важна и отговорна, защото без качество в долните дивизии е невъзможно да имаме силна „А“ група, към която иначе са вперени погледите и всички се чудят защо нещата не вървят. Просто проблемите са по-дълбоки.

_____________________
*Too big to fail – твърде голям/могъщ, за да бъде оставен да се провали/падне.

Изказаните в статията тези не могат да се приемат автоматично за официална позиция на футболния клуб.

admin

admin

Коментирай

Последвайте ни!

Абонирайте се!

Абонирайте се, за да получавате последните новости около футболен клуб Дунав!
Имате възможност да се отпишете по всяко време.

Свържете се с нас!