Новини

Висша лига?…Ама сериозно ли?

Българският футбол не се нуждае от откровено налудничави идеи, а от чисто нова парадигма…(както и от хора, които да знаят какво означава тази дума).

В последните дни в общественото пространство циркулира една откровено налудничава идея за нова лига, която според застъпниците си би следвало да се яви като панацея за българския футбол. За съжаление подобно говорене в публичното пространство показва, че освен чисто спортно-технически и организационни проблеми, играта у нас е изправена пред много по-тежка и труднорешима пречка – чудовищната интелектуална недостатъчност, която витае навсякъде като призрак от филм на ужасите. В тази си коментарна статия ще анализираме чисто фундаменталните пречки пред идеята за създаване на „лига на богоизбраните“, като ще игнорираме чисто юридическата страна на въпроса, защото материалът ще започне да гони обемите на „Война и мир“.

Изкривяване на фундаменталните ценности

Нека започнем от основите. Всяка футболна / спортна пирамида се основава на някои базови принципи. Понеже все пак говорим за спорт, някак си е естествено водещ фактор в изкачването на отборите по футболната стълбица да бъде спортният. Отборите се класират за по-горно ниво или изпадат в резултат на усилията си на терена през сезона. Тези усилия се измерват с точки – 1 за равен, 3 за победа и 0 за загуба. За да има спорт въобще, тези принципи трябва да са водещи пред всякакви други съображения. Идеята, предложена, формулирана и обяснена по начина, по който беше сторено това, означава, че първенството ще се играе в банковите трезори, а не на терена.

Като заговорихме за банковите трезори, няма как да не обърнем внимание на икономическите параметри. Предлага се всеки отбор да предостави в началото на сезон т.н. „банкова гаранция“, че разполага с 2,5 милиона лева. Това може да се роди в главите само на хора, които нямат и базова идея как функционира една организация. Издръжката на един клуб се осъществява на база договори с рекламодатели (говорим в нормалния случай, когато клубът функционира в икономическата реалност, а не е просто играчка-залъгалка за някой олигарх). Тези договори включват в себе си годишна сума, както и разпределението ѝ във времето. Трансферите най-често са на месечна база, но могат да бъдат и на малко по-голям период – три  и в по-редки случаи шест месеца. В много редки случаи сумата по издръжката се издължава наведнъж, но това е толкова екзотична рядкост, че не си заслужава дори да се обсъжда сериозно. Това, което има значение в случая е, че не съществува начин един клуб да генерира такава голяма сума като гаранция наведнъж, защото си има икономическа реалност.  Фирмите, които спонсорират футбола първо трябва да изкарат парите и чак след това идва трансферът към клубната каса. И това става на регулярни вноски. В оптимистичния случай, всеки месец в клуба биха постъпвали средства, които са еквивалентни на разходите за месеца, но трябва доста фантазия, за да си представим как освен всичко това ще се натрупа и излишък по сметките, който на годишна база ще бъде 2,5 милиона лева, за да може да служи за „гаранция“ за следващия сезон. Тоест, дори да се пренесем в един розов свят, където инвеститорите в българския футбол се редят на опашка и отборите преливат от ликвидност, то една солидна сума от порядъка на 2,5 милиона ще трябва да се „затвори“ в банка и да бъде недостъпна за оперативните нужди на клуба – т.е. всяка година клубовете се предполага, че ще имат едни неизползваеми два милиона и половина, които да стоят на гаранция. Дори и да се изтеглят в последствие след приключване на лицензирането, то те ще трябва да се генерират и заделят отново при следващата процедура по лицензиране – по същество отново да бъдат оперативно неизползваеми. Та, кои са тези клубове в България, които в даден момент от време имат 2,5 милиона готови на сметка? И да има такива, броят им е не повече от един-два, но е много съмнително дали и най-богатите клубове могат да си позволят подобен лукс. Да не говорим, че за да се генерира такава сума в аванс, едно от малкото теоретични решения е банков кредит. В реалността и това не върви обаче, защото първо няма нормална банка, която да отпусне такава сума на организации, които реално нямат никаква собственост освен тази върху бранда си. Тоест, няма какво да се заложи като обезпечение. Да не говорим, че при такъв случай, ще се генерира допълнителна загуба от лихвите по погасяване на този кредит. В същото време ще се влезе в модел на теглене и погасяване на кредити и перманентна задлъжнялост, защото на края на годината като се занулят (евентуално) сметките, ще трябва да се изтеглят нови 2,5 милиона лева с нова лихва, за да се отговори на лицензионната процедура за новия сезон. Дори и да има регулярни постъпления, които да могат да компенсират в течение на годината тези 2,5 неизползваеми милиона, то няма гаранция, че това винаги ще бъде така особено в сегашното икономическо положение в страната. Даже, точно обратното – винаги в даден период се налага един клуб да свие разходите поради промяна на конюнктурата, оттегляне на спонсори, търсене на други – все нормални неща в икономическия живот на една футболна организация. Нещо повече – заради това изискване се губи гъвкавост при такова развитие на нещата, защото няма как при негативна промяна на приходната част, да се редуцира в синхрон с новите обстоятелства и разходната такава, защото 2,5-те милиона са си все така изискуеми и трябва по някакъв начин да се генерират, за да се представят като налични и да послужат за гаранция. Така оформената разлика се превръща в необслужван дълг, а на по-късен етап това оформя и смъртната присъда на клуба.  Категорично, без сенчести връзки с трибуквени групировки и съмнителни банки, ако всичко бъде поставено на чисто икономическа основа, този модел е неприложим и откровено вреден за българския футбол. Трябва да се върви към интелигентно и ефективно изразходване на средствата независимо от размера им, а не да се правят откровени глупости. Тази идея, формулирана по този начин е именно това!

И все пак – не всичко е пари, приятелю…

Колкото и да звучи нереално – проблемите на българския футбол не са финансови. Финансовите трудности са следствие, но не и причина за проблемите. Дори и клубовете да имат солидна издръжка, без правилно управление няма да се постигнат никакви смислени резултати, а пък без добро управление няма как да достигнеш момент, в който да имаш добра издръжка. Безспорно, трябва да се върви към подобряване на спортната инфраструктура, но дори тя не е основният препъникамък, за да нямаме добър футбол. Основната причина се нарича – ЗНАНИЕ. Живеем в информационен век, където разликата между успеха и неуспеха е именно в това – знанието, know-how, квалификация, подготовка. Фундаменталният проблем е, че в българския футбол генерално липсват добре подготвени кадри – както спортно-технически, така и организационно. И да направите стадиони като от мечтите във всеки град, то с неподготвени треньори никога няма да се появи новият Стоичков. И да имате лукса да държите „на топло“ в банката 2,5 милиона лева като „доказателство“ за състоятелност, ако няма кой да ги управлява по разумен начин, то клубът ще бъде една хаотична черна дупка, която само ще засмуква ресурси без да произвежда някакъв резултат.

Сбъркани приоритети

Освен всички тези чисто практически проблеми, идеята за създаване на „висша лига“ със старите да не казваме какви, има и друг генерален проблем. Ако исканията за реформа бяха искрени, то нямаше да се започне с най-високото ниво, а щеше да се започне от дъното. Първо, щяха да се вземат мерки за повишаване квалификацията на треньорите, особено тези, които работят на ниво подрастващи. След това, ще се въведат изисквания за някакъв ценз за хората, които управляват футболните клубове. Не може да си ритал топка и после да застанеш начело на институция, която иска проактивно управление, маркетингова стратегия, експертиза във връзките с обществеността, право, счетоводство, финансови баланси, отчети. То е възможно и за някой, който е ритал топка, но само ако успоредно с това е минал през някаква подготовка, за да заеме какъвто и да било ръководен пост. Една истинска реформа щеше да бъде насочена и към този аспект – как да подготвим добри ръководни кадри за българския футбол. И едва след това може да се тръгне в посока финанси и увеличаване на изискванията. Пък след това ще помислим как да включим обществото във възможно най-широко представителство в издръжката и управлението на клубовете. И още нещо много важно. За да има първенство, трябва критериите за участие да са така оформени, че да могат да бъдат удовлетворени от по-широк кръг клубове. Поставянето на критерии, които могат да се покрият от няколко клуба е не развитие на футбола, а точно обратното. И се прави от лобизъм. Само, че този лобизъм сега се връща  като бумеранг към застъпниците на идеята за „А“ група в бутиков състав. Нещо, за което пишем най-редовно от близо 10 години…

В резултат на тази политика през годините, в резултат на тоталното неглижиране на по-долните дивизии, днес България не може да събере отбори, колкото са пръстите на двете ръце, за да „ритат топка“ в нещото наречено „А“ група, „Висша лига“ или както там искате. Проблемът на българския футбол не е във висшата лига, банковите гаранции и лампите на стадионите, а в липсата на квалификация, простотията и неглижирането на фундаментални ценности. В тази връзка хората, които докараха българския футбол до това положение е несериозно да си слагат ореола на радетели за реформи, още по-малко може да претендират за експертиза и ноу-хау, че могат да извършат смислени такива, след като досегашният опит показва точно обратното. Българският футбол има нужда от нова парадигма, както и от хора, които знаят какво значи тази дума и като минимум могат да я напишат без грешки и изговорят без да я сричат…

 

Това е редакционен коментар, надяваме се да споделите и Вашата гледна точка чрез нашите социални мрежи.