Обзор: Как се изгради сегашният отбор „Дунав“ през годините

Вече трети сезон „Дунав“ започва с един и същ треньор и ядро от играчи, които са в клуба още от периода му във „В“ група , а всяка година селекцията е само допълваща и надграждаща, като цялото това спокойствие и планомерност вече се приемат от фенове, журналисти и анализатори за даденост. Но не винаги е било така. Преди началото на пролетния дял на сезона в „Б“ група анализирахме предпоставките отбора да доведе до успешен край своята кампания и да се завърне в „А“ група, нещо което в последствие и направи. Като основно предимство тогава изведохме, колко и парадоксално да звучеше, огромното портфолио с провали и грешки през годините, които е допускал клубът в цялостната си организация и подход. Може да звучи нелепо на пръв поглед, но именно това беше най-голямото оръжие на „драконите“, за да могат този път да доведат нещата до успешен край. Когато си се провалял 25 години в едно и също, логично бе клубът да е натрупал критично ниво на негативно ноу-хау и да го обърне в своя полза, а именно какво НЕ бива да се прави, за да вървят нещата напред.

Но нека се върнем за кратко в периода, където ентусиазмът и позитивните емоции страняха от „Градския стадион“, а поводи за вяра в светло бъдеще дори и най-големите оптимисти трудно намираха. Годината е 2014-а, месецът e юни. Едва завърнали се в „Б“ група след двугодишно отсъствие, „драконите“ вече бяха получили нов еднопосочен билет за третото ниво на българския футбол след изключително вяло представяне през целия сезон и предпоследно място в дивизията. Макар и финансово добре осигурен като за „Б“ група, „Дунав“ играеше зле, нямаше колектив и заслужено изпадна. Клубът беше вече поставил и един рекорд, с който никой не се гордее, но беше факт – за една календарна година официален мач за русенци бяха записали 49 футболисти, а за това време се смениха трима треньори. Цялата тази картина означаваше, че ръководство и фенове бяха изправени пред необходимостта да вземат важни решения за бъдещето на клуба, защото вече беше ясно, че „драконите“ се намират на път без изход. И така дойде решението да се назначи нов треньор след конкурс и да му се дадат поне 2 години време за работа и възможност да си наложи идеите. Бяха прегледани различни кандидатури, водени бяха разговори за идеи и концепции и в крайна сметка изборът на ръководството падна върху младия треньор Веселин Великов. Той от своя страна бе едва започнал с треньорството специалист, но вече имаше зад гърба си впечатляващо постижение начело на Любимец, като първо вкара скромния отбор в „А“ група, а след това накара цялата страна да говори за „сезона на дините“, в рамките на който изведе тима до челото на елита, макар и за кратко. След като Веско Великов бе изненадващо освободен от Любимец въпреки страхотното представяне на отбора, всичко за тима от хасковска област приключи скоропостижно. Така самият Великов имаше нужда от място, където да му дадат време, а русенци отчаяно се нуждаеха от глътка предвидимост и шефовете на „Дунав“ вече бяха узрели за идеята да дадат такова време на някой специалист. От много важно значение беше и ангажирането на Людмил Киров за помощник-треньор, който е един от най-добрите играчи, излезли от русенската школа за последните 25 години, а в същото време осигури поглед към трансферни находки от югоизточния район на страната.

igrachi-1

И така започна цялата история на съграждането на един нов отбор с идеята да атакува „А“ група в близките години, като тогава още никой не си представяше, че перспективата отборът да се озове в елита, е била толкова близка. При идването си Веско Великов не побърза да зачеркне всички играчи от предишния отбор на русенци, а тъкмо напротив – стъпи върху основата на отчайващо провалилата се формация. Трима играчи са в отбора за четвърти сезон и повече – това са опитните Диян Димов, Ивайло Раденцов и защитникът Михаил Милчев. И тримата са основни футболисти в схемата на Великов и до ден днешен, а капитанът Диян Димов записа рекорд през сезон 2014/2015, като не пропусна нито минута от кампанията на „драконите“, с която те се завърнаха безапелационно обратно в професионалния футбол и спечелиха купата на Аматьорската футболна лига. Към тези трима играчи бяха прибавени и Николай Колев, Мирослав Будинов, Атанас Атанасов и Светослав Читаков, които са важни фигури в „Дунав“ и до ден днешен. Това прави цели седем футболисти, които са от периода му във „В“ група, и които са твърди титуляри или играят редовно в официалните мачове на отбора. Някои от тях дори демонстрираха страхотна лоялност към клуба, отклонявайки оферти на други отбори, включително от елита, за да останат в Русе и заедно да доведат до успешен край вече започнатото.

Към това ядро в летния сезон преди началото на миналогодишната кампания в „Б“ група се присъединиха още футболисти, които паснаха като дялан камък в колектива на Веселин Великов.

igrachi-2

Това бяха вратарите Мартин Луков и Станислав Антонов, младите защитници Петър Патев и Марио Петков, както и превърналият се в любимец на феновете Юлиан Ненов. Малко по-късно се присъедини и Бранимир Костадинов, а зимата „Дунав“ привлече още само трима футболисти – Антон Огнянов, Ангел Здравчев и Янислав Иванов. Някои от тези млади футболисти направиха невероятен прогрес миналия сезон. Така например, Юлиан Ненов дойде в Русе със статут на резерва в „Локомотив“ (Горна Оряховица), а на всичкото отгоре младокът имаше тежката задача да замести един от важните играчи от сезона във „В“ група – Андреас Васев, който тогава напусна в посока „Черно море“ (Варна). Днес Ненов е основен играч при „драконите“. Подобна е и историята на вратаря Мартин Луков, който също дойде като резерва от „Оборище“ (Панагюрище), а в Русе младият страж веднага получи нелеката задача да пази вратата на „драконите“ по пътя им към елита. Друг млад играч като Марио Петков, който дойде от юношеските гарнитури на „Славия“, пък започна сезона като резерва, за да си извоюва постепенно титулярното място до края на мачовете в „Б“ група и то в зона, която е силно конкурентна в състава на „Дунав“ – тази на крайните защитници. Петър Патев пък беше резерва на една от звездите на русенци от миналия сезон – Мартин Ковачев и го заместваше по най-добрия начин в двубоите, в които Ковачев отсъстваше като контузен или наказан. Това беше от решаващо значение отборът на „Дунав“ да бъде толкова постоянен в изявите си миналата година.

Но предизвикателството на „А“ група, или както сега се нарича „Първа лига“, е твърде голямо и „Дунав“ имаше нужда от надграждаща селекция, за да се осигури дълбочина в състава, тъй като освен по-тежки, този сезон мачовете за „драконите“ ще бъдат и повече като брой. На фона на другите новаци, „Дунав“ създаде впечатление за пасивност на трансферния пазар, но всъщност спортно-техническото ръководство успя да си осигури подписите на още перспективни млади играчи, на които ще разчита и през сезона.

igrachi-3

Към лагера на „Дунав“ се присъединиха още вратарят Евгени Александров, защитниците Дарко Стоянов, Георги Кременлиев, Искандар Джалилов и Тейнур Марем, халфовете Стефан Митев, Спас Георгиев, както и нападателя Васил Шопов. Към тях старши-треньорът на русенци Веселин Великов се надява да си осигури подписа на класен халф в близките дни, както и по възможност на още един нападател, с което лятната селекция да може да се смята за приключена.

Разбира се, дори и в един отбор със стабилно ядро през годините има нови и напускащи футболисти и в тази връзка „Дунав“ също като другите новаци има нужда от време за стиковане и адаптация, особено в защита, където момчетата на Веско Великов ще трябва да компенсират липсата на ключов футболист в лицето на Мартин Ковачев, който реши да продължи кариерата си в чужбина. Независимо как протече сезона тази година, едно е сигурно – постоянството, спокойствието и търпението в последните години вече дадоха своите резултати. „Дунав“, макар и отборът с най-нисък бюджет в „Първа лига“, може да се похвали с много задружен и сплотен състав, който със сигурност е способен на много изненади, а русенските фенове са изключително доволни, че отново виждат биткаджийския отбор, какъвто „Дунав“ винаги е бил в миналото. Русе чакаше 25 години за момента да зърне отбора на града отново в „А“ група, а сега всички просто трябва да мечтаем смело, защото промоцията на дунавци в елита далеч не беше нещо случайно, а резултат на целенасочена работа в продължение на години. Никой не знае какво ще бъде продължението на приказката и дали тя няма да спре дотук, но всички в клуба може би вече узряха за идеята, че каква ще бъде съдбата на „Дунав“ се кове преди всичко в канцелариите и тренировъчните игрища на самия клуб, а не някъде другаде. В тази връзка момчетата на Веско Великов може би вече осъзнават, че те са сами автори на своята собствена приказка и докъде ще стигнат до голяма зависи от пределите на тяхното собствено въображение, талант и възможности.

По материала работи екип на fcdunav.eu
Идея: Васил Тодоров
Текст и графики: Деян Йорданов

admin

admin

Коментирай

Последвайте ни!

Абонирайте се!

Абонирайте се, за да получавате последните новости около футболен клуб Дунав!
Имате възможност да се отпишете по всяко време.

Свържете се с нас!