Новини

Обществена дискусия: посоката на развитие на Дунав

Истинското устойчиво бъдеще на клуба е свързано с тежки реформи и нестандартни решения

След третия фалит на Дунав през 2011-а година, вече беше ясно, че клубът ни се нуждае от кардинална промяна и не може да функционира по същия начин. Така се роди Дунав – 2010, който трябваше да постави нещата на качествено нова основа и може да се каже, че за годините на съществуване доста неща се промениха с времето в положителна посока. Най-важното е, че днес клубът има ясна структура, визия и разпределение на отговорностите. Основният проблем е, че структурата е прекалено ограничена като хора, които участват активно в управлението на клуба, като д-р Симеон Симеонов е човекът, който стои начело на цялата организация и положителните промени в Дунав през последните години.  С оглед на предизвикателствата, които предстоят пред Дунав и амбициите за растеж в идните години, пред нас като футболна общност стои на първо място необходимостта да осъзнаем, че структурните промени в Дунав са неизбежни. И не само като администрация, а и като начин на управление, за да може Дунав да бъде траен и устойчив проект във времето. Наивно е и несправедливо е да смятаме, че само един човек е в състояние да отговаря за всичко в клуба, особено с оглед на това, че неизбежно обемът от дейности, които трябва да се покрият с времето се увеличава и продължи да ще се увеличава. Всички ние трябва да осъзнаем персоналната си отговорност за клуба и да подпомогнем неговото правилно функциониране в дългосрочен план, като дефинираме персоналния си принос към клубната кауза. Казано с други думи – ако имаме претенции нещо в Дунав да се случи, то трябва преди това да сме положили усилия това да се случи. Ето затова, като дългогодишно средище на целокупната общност на феновете на Дунав, поемаме щафетата да започнем една сериозна обществена дискусия за това как всички русенци искаме да изглежда нашия клуб. В началото нека направим две много важни дефиниции:

Какво разбираме под общество?

Разбираме целокупната общност от хора с отношение към Дунав без оглед техния материален статус и всякакви други различия. Казано с прости думи – всички хора – бизнесмени, работници, ученици, пенсионери, представители на всякакви социални класи. Думата общество / обществен / община имат корен „общ“. Именно това е идеята на една организация като футболния клуб – да бъде ОБЩ-о занимание, грижа и отговорност.

Какво разбираме под дискусия?

Обсъждане, в което ще приветстваме ВСЯКАКВИ мнения. С уговорката да са обосновани. Казано просто – ще очакваме, когато се изразява становище по този ключов за бъдещето на Дунав въпрос, ние ще очакваме да поставите запетайка и да добавите „защото…“. Отворени сме към всякакви аргументи, стига те да са по същество и да не съдържат аргументация на база изтъкване на лични характеристики, свързани с материален статус, образование, материален статус, религиозни и политически убеждения и други. Казано с други думи – няма да приемем за сериозен аргумент нещо подобно на „Какъв си ти, бе“. Тук сме се събрали не да дискутираме личностите на дискутиращите, а това, което се говори от тях по същество. Ако сте готови да участвате в дискусията, ще Ви приветстваме на страницата ни във Facebook – fb.com/fcdunav, или нашия форум – fcdunav.eu/forum . След като направихме тези две уточнения е ред да започнем изложението си по същество. Имайте предвид, че полагаме усилия да обясним всичко по достъпен начин, макар и това да не е лесна задача, защото става дума за значителен обем информация.

Какво е Дунав в момента?

Дунав е футболен клуб, който е регистриран по закона за юридическите  лица с нестопанска цел. Това е причината пред името на дружеството в публичния регистър на подобни дружества да има съкращение СНЦ – сдружение с нестопанска цел. Можете да разгледате подробна информация за клуба – извадки от устава, основна цел на съществуване и годишни отчети на дейността ТУК.

Защо Дунав е сдружение с нестопанска цел, а не търговско дружество?

Това е фундаменталният въпрос, който трябва да изясним в самото начало, защото разликата между СНЦ и различните видове търговски дружества (напр. ООД, ЕООД, АД) е значителна и определя фундамента на организацията. Основната разлика, откъдето произтичат всички останали други различия се състои във факта, че СНЦ няма собственик. Да, Дунав има ръководство, има управителен съвет, има и президент (това е доста условно и некоректно казано, правилното наименование е председател на управителния съвет), но никой от хората, заемащи тези длъжности не е собственик. СНЦ предлага юридическа форма и възможност на определени хора с общи интереси да се обединяват в името на обща кауза. В момента уставът на Дунав предвижда, че всеки може да стане член на футболния клуб, стига да заплати фиксиран размер на членския внос, да попълни съответните документи и членството му да бъде одобрено на общо събрание.

А какво е общо събрание?

Гледайте на общото събрание като един еквивалент на Парламента. То включва всички редовни членове на клуба, които са платили членския си внос. Общото събрание се събира на определен период от време – една година. При форсмажорни обстоятелства може да има и извънредно такова. Свиква се с обявление в Държавен вестник, като може да бъде да бъде два вида: – отчетно събрание – гласува и приема годишния отчет на сдружението; – отчетно-изборно събрание – освен горното, тук се избират нови членове на управителния съвет, освобождават се членове и т.н.. Казано просто – правят се персонални размествания в ръководството на сдружението, промени в устава (гледайте на устава – като на Конституция на сдружението – в него са описани различни фундаментални неща като структурата на клуба, управляващите органи и техния формат, механизми и принципи за вземания на решения).

Как се управлява клубът в останалото време, когато не заседава общото събрание?

Вече споменахме за управителен съвет, нали? Това е орган, който може да има различен брой членове, които са избрани от общото събрание. Избират се за определен мандат. Тези хора вземат всекидневните решения – могат да назначават и освобождават служители, да подписват договори и изобщо всички дейности, които са необходими за всекидневното съществуване на куба.

Как се издържа клубът?

Лесният и формален отговор е – с членски внос и рекламни договори. По-скоро това би бил отговорът на въпроса – „как би следвало да се издържа клубът“, но не е толкова просто. Членският внос в момента е символичен, а броят на членовете на клуба е доста ограничен. Тук има риск да сбъркаме, но броят членове в момента гравитира около числото 20, които плащат символичен членски внос. Ясно е, че това с членския внос в момента съществува само формално и клубът се издържа реално само и единствено от членовете на УС в лицето най-вече на д-р Симеон Симеонов, както и други спонсори и с помощта на община Русе, разбира се.

Нека обобщим какво разбрахме до тук.

На първо място Дунав е СНЦ, а СНЦ много напомня на начина, по който е устроена една демократична държава – имаме си народно събрание (общо събрание), както и министерски съвет (управителен съвет). Също така си имаме и министър-председател (председател на УС), както и Конституция (устав). Всичко това е предвидено като основа, а идеята е именно тази – клубът да бъде обществена кауза, защото изводът от предходните провали беше, че едноличната собственост води неизбежно до ситуация, в който футболните деятели остават сами в усилията си, които пък изначално не са по силите на сам човек. Основният проблем обаче е другаде и е много подобен на фундаменталния проблем на цялата ни държава – имаме на хартия институцията, имаме на хартия механизмите – изобщо на хартия имаме демокрация. В реалността обаче, това не е така. И именно това е предизвикателството – как да институционализираме Дунав в истински обществен клуб и да изпълним със съдържание всички много добре звучащи принципи и пожелания. Но защо това е важно? Важно е, защото футболът е много трудна сфера. Де факто е много трудно за човек да се справи сам, затова ръководството на клуба трябва да бъде подкрепено от обществеността, и самата тя започне да играе някаква по-значима роля в неговото управление. Междудругото, върнете се малко по-нагоре да си припомните какво точно разбираме под „общественост“. Административната реформа, която беше обявена от д-р Симеонов и беше определена като неизбежна и крайно необходима в интервю пред БНТ Русе трябва да бъде именно това – изпълване със съдържание на обществения статус на клуба и подкрепа на широка маса с хора на усилията за стойностно съществуване. Пред нас стои предизвикателството да претворим в реалност понятието „сдружение с нестопанска цел“ и в действителност да „сдружим“ усилията си в посока подкрепа на клуба и установяването на истинските демократични принципи, залегнали във формата му на управление и сега.

Но, защо това е важно?

Вече казахме, че футболът е колективно занимание – не може да бъде one man show. Нито като управление, нито като организация. Дунав не разчита на един собственик-олигарх, който да гледа на заниманието си като един вид хоби с всички произхождащи от това рискове – като това да му омръзне или пък да го застигне някоя неприятна ситуация, свързаната със здравето и живота му. Историята е показала, че най-добрите структури са подобните на сноп пръчки – поотделно тънки и чупливи, но събрани заедно да представляват много здрава структура. Именно това трябва да е крайната цел – разпределение на финансовото усилие между много хора, така че всеки поотделно да допринася с по-малка сума, а в същото време събраният сбор да бъде достатъчен за издръжката на клуба. Важното е да направим уговорката, че всичко, за което говорим и ще говорим няма да стане веднага. Предстои ни много дълъг път, докато достигнем необходимото ниво на обществено IQ първо да осъзнаем собствената си роля в целия процес, а след това да го организираме и претворим в реалност. Но има и добра новина – имаме вече някаква юридическа рамка, върху която да стъпим, а сегашната дискусия може да бъде следващата стъпка в този процес. Защото това е процес – поредица действия и стъпки. Няма да стане магически, няма да стане от днес за утре, нито дори за следващата и по-следващата година. Причината е, че първо ни трябва промяна в начина на мислене. Да се отърсим от това, което се втълпява – че поотделно нямаме значение, че всяка обществена задача е досадно задължение. Именно този начин на мислене стои зад провала ни във всякакви обществени занимания, включително и футбола.

След 1624 думи на обяснения и разяснения, сега е ред лека-полека да преминем към конкретиката. Съжаляваме за този обем, но НАИСТИНА Е ВАЖНО да си изясним основните причини да се движим в тази посока, както и да се обяснят някои важни неща, без което по-нататъшното разбиране на идеята не е възможно. Та, вече ни стана ясно, че като идея имаме заложени необходимите механизми – имаме СНЦ, имаме устав. Но какъв е тогава проблемът? Най-просто казано проблемът е, че всичко, което е написано на хартия е създадено, за да работи в ограничен състав от хора. Сегашната структура на клуба може да съществува без да води до хаос, само ако има малко хора, въвлечени във финансирането и управлението на клуба. Това от една страна е добре, защото носи със себе си гъвкавост при вземането на решенията – има единомислие, което в известна степен винаги е здравословно, доколкото не води до хаос, но пък вече си изяснихме, че това не може да продължава в бъдеще. Ще трябват повече хора, по-широка представителност на бизнес и обикновени хора. А една по-широка представителност в България (с основание) се приема за сигурна рецепта за хаос. Ето защо е важно в тази дискусия да помислим и измислим такива механизми, които да съчетаят широкото представителство със стройна структура с ясно дефинирани отговорности и вземане на решенията.

Ето и концепцията накратко – всякакви числа, които употребяваме оттук нататък са примерни и с илюстративна цел:

1. Всеки гражданин на България ще може да стане член на СНЦ Дунав. В допълнение към това, юридически лица (фирми) също ще могат да членуват в сдружението. Тоест, ако гражданинът X притежава фирмата M, то ще има свободата да прецени като какъв точно да влезе в СНЦ-то ни – като гражданинът X, или като фирмата М. Във втория случай, фирмата M ще трябва да определи свой представител в клуба – може да е гражданинът X, собственик на фирмата, а може и да е някой друг – Y или Z – въпрос на преценка и персонални решения.

2. Ставайки член, въпросните граждани или фирми влизат директно в общото събрание, но преди да могат да упражняват каквито и да било права трябва да имат поне 6 месеца членство с издължени всички членски вноски до момента на общото събрание. Нов член може да гласува в общото събрание и ако има под 6 месеца като член в клуба, но само ако издължи наведнъж всички вноски до датата на публикуване на списъците с членовете, имащи право да участват в годишното общо събрание. Повече за членския внос ще споменем малко-надолу.

3. Минималният размер на членския внос е 10 лева на месец.  Лицата, които участват с членски внос в размер на 10 000 лева на месец (120 000 лв. на година) и повече получават директна квота в Управителния съвет. На база финансовия принос, се въвеждат и различни тегла при гласуването. Тежестта на един глас се изчислява като сумата на членския внос се раздели на 10 000. Лицата, чийто внос е между 10 и 10 000 лева трябва да се кандидатират на избори и избрани от общото събрание за член на УС. Размерът на квотите се изчислява като пропорция спрямо цялостния принос на всички членове. Ще разясним в пример.

ПРИМЕР: Нека имаме управителен съвет от 4 души – A, B, C и D. Лицето A  допринася с 20 000 лева на месец, лицето B с 16 000, лицето C с 10 000, а лицето D с 10 лв. Важно е да се отбележи, че лицето D е попаднало в УС в резултат на избори от общото събрание, а не като A, B, C директно. Лицето D представлява всички останали членове, чийто членско внос е под 10 000 лв. и на тази база се оформя тежестта на гласа му. Общият принос на всички членове в клуба е 100 000 лева (става дума за всички членове, независимо дали са попаднали в УС, или пък не са – ВСИЧКИ). Нека сега изчислим тежестта на гласа на всички членове на УС. Започваме с тези, които са попаднали директно в УС на база висок принос.

А – 20 000 / 10 000 = 2;

B – 16 000 / 10 000 = 1,6;

C – 10 000 / 10 000 = 1;

Случаят с D е интересен и нарочно дефинирахме примера така, за да илюстрираме какво се случва ако издръжката на клуба се поема основно от много членове с малък членски внос. Та, D като представител на всички членове, допринасящи с под 10 000 лева на месец, ще получи техния сумарен принос като тежест на гласа в УС. D – 54 000 / 10 000 = 5,4; В такъв случай би било целесъобразно например, да се въведе механизъм, с който да се разпределя отговорността. Например, в устава на клуба може да се запише, че никой член от квотата, която се решава с избори не може да има тежест на гласа над 3,0. В такъв случай, от тази квота ще трябва да влязат допълнителни хора – следващите поред от проведените избори. В конкретния пример освен D, ще имаме и E. Тежестта на всеки от техните гласове ще бъде равна – 5,4 делено на 2. Получава се 2,7 за всеки от D и E.

Целта на подобно разделение на тази квота е да не се концентрира прекалено много власт в един член на УС, който реално с членски внос от 10 лева, но избран от целокупната общност, да управлява клуба с много по-голяма тежест от хората, които сами предоставят доста по-сериозни суми. След като изчислихме тежестта на всеки член на УС, редно е да демонстрираме и как всичко това ще работи напрактика. Нека УС да заседава по някакъв въпрос – да кажем назначение на нов треньор. Предложена е кандидатурата X. За да бъде избрана, сборът на гласувалите ЗА трябва да бъде по-голям от тези, които са гласували ПРОТИВ. След дебати се стига до гласуване. A, Е са ЗА, B, C, D са против.

Получава се следното:

ЗА –  А+Е = 2 + 2,7 = 4,7

ПРОТИВ – B+C+D = 1,6 + 1 + 2,7 = 5,3

Резултат 5,3 > 4,7 – решението НЕ СЕ приема.

Разбира се, в непосредствената реалност най-вероятно сумарния принос на членовете с членски внос под 10 000 лева няма да надхвърля този на членовете с по-голям принос от този. Ако пък при теоретичен случай на равенство, тогава надделява гласът на избрания председател на УС. Той се избира измежду членовете на УС.

Каква е идеята на всичко това, по дяволите?

Изглежда сложно, но няма как. Представете си, че имаме над 1000 члена с много различен принос, трябва да се измисли някаква стройна и неутрална система, която да се вземат предвид тези разлики между различните членове и да се защитят интересите на спонсорите, които биха искали да инвестират по-сериозни суми. Все пак, логично е, да имат гарантиран контрол върху инвестицията си. Идеята е и друга – да има гъвкавост за самите членове – да избират стойността на членския си внос, като на тази база да получават тежест на гласа, еквивалентна на приноса им. Така ще могат да се обхванат всички социални класи, като се избегне уравниловката, която би лишила от смисъл членовете да се стремят да внасят повече пари в клуба, защото няма да получат по-голяма тежест при вземането на решенията. Важно е да отбележим, че успоредно с това в устава трябва да влязат и някои защитни механизми. На първо място, трябва да се предотврати възможността някой да прави абсолютно всичко с клуба, като например да го извади от първенството или да го закрие – такова решение може да бъде взето само от общото събрание, където е целокупната общност от фенове и там принципът на диференцираната тежест на гласовете не важи – всички са равни. Също така трябва да се изработи механизъм за бламиране и блокиране членството на членове в УС, които злоупотребяват с правата си и провеждат политика, вредна за клуба. Това може да става с мнозинство от 2/3 при гласуване на общото събрание. Трябва да сме убедени, че този механизъм ще бъде употребяван само в много редки случаи, когато наистина клубът не се управлява добре и има консенсус сред членовете, че трябва да се премине към такава стъпка.

Обвързване

Независимо дали членският внос е 10 лева, или 100 000 на месец, всеки член на клуба поема неотменим ангажимент под формата на договор за определен период от време – минимум 6 месеца, като се задължава за този период да внася в клуба равни вноски на определен период от време, упоменат в индивидуалния членски договор – може да бъде всеки месец, на три месеца, на шест или сумата за целия период наведнъж. И тук е въпрос на индивидуално решение и гъвкавост. Обвързването е важен процес в членството, защото бюджетът на клуба се прави въз основа на приходната част и е много важно планираните разходи да бъдат посрещани навреме със съответните приходи. Затова поетите ангажименти трябва да се изпълняват редовно, в противен случай всички членски права се суспендират. Освен правото да се гласува в общо събрание и евентуално да бъде член на управителния такъв, всеки член ще получи гарантиран достъп до мачовете на стадиона без да плаща допълнително за билет, както и отстъпки от фенски артикули, кетъринг и други услуги, които да бъдат в унисон с индивидуалния членски принос. Целта на така предложената структура на клуба е на първо място да стимулира създаването на широка основа за издръжката на клуба, да включи в нея различни хора като финансови възможности, да осигури гъвкавост, но и предвидимост на финансовите ангажименти към клуба и да осигури прозрачност при неговото функциониране. Какво мислите?