ДУНАВ: УСПЕХ ПОД КОДОВА ДУМА “РЕАЛИЗЪМ”

След 25 години самозаблуда и битие с концепцията за фалшиво величие, “Дунав” най-сетне се върна в реалността, за да започне да гради своя успех.

Завърши есенният полусезон във футболната Б група и то по повече от положителен начин за футболния “Дунав” – заслужено първо място, което бе гарнирано и с малката, но важна преднина от четири точки преди втория. В традиционния си обзорен коментар ще обсъдим причините за възхода на „драконите“, какво е на дневен ред сега, както и капаните по тежкия път към жадуваното завръщане на отбора там, където безспорно принадлежи – българския футболен елит.

Всъщност, спортно-технически разбор няма да правим, колкото и да е изкушаващо да изследваме, отчетем ролята и похвалим един по един футболистите на “Дунав” за играта им през целия полусезон. Затова ще се задоволим само с една, макар и голяма благодарност към всички момчета в светло-синьо, които ни върнаха към фундаментите на този клуб – себераздаване и защитаване на честта му, независимо от всички трудности. Причината да не навлизаме в детайли обаче е друга и тя си има конкретно име – Веселин Великов. Откакто той е на този пост в клуба категорично не е прието някой друг да прави анализ на играта, нито да хвали или критикува играчи, както и да прави оценки за играта на отбора. И именно това е един от фундаментите на успеха на “Дунав” в последната година и половина. След години на текучество, честа смяна на футболисти и треньори, най-накрая в клуба се приложи нова концепция за старши треньора и неговото място като основен двигател на прогреса на отбора в спортни-технически план. В момента “Дунав” бере плодовете на няколко верни хода, които изолираха всякакви други квалифицирани и не толкова “специалисти” от дневния ред около отбора и по този начин авторитетът на старши треньора стана водещ принцип в начина на организация на клубните дела. Разбира се, той самият също си извоюва тази роля с резултати, но най-вече отношение, амбиция и истинско желание в Русе най-сетне наистина да задуха вятърът на промяната и да се случи нещо ново след десетилетен опит в провалите.

Като заговорихме за провали, надали би имало спор, че в “Дунав” сме вече истински специалисти в тази сфера чисто исторически. Това безспорно е лошо, но и не чак толкова ако се замислим в по-общ план. Клубът натрупа такова сериозно „портфолио“ от разнообразни провали в годините, че заедно с това придоби познанието какво точно НЕ бива да се прави във всеки един момент. А това също е капитал за всяко едно ръководство и дунавското изглежда осъзна това, защото много от старите грешки се избягват, а други се прави всичко възможно да не се случват. На първо място това е балaнсът в медийната политика, който виждаме от известно време насам. Всичко, което излиза от ръководните фактори в общественото пространство е пропито с реализъм и подчертано и задълбочено познаване на ситуацията, но без да се навлиза в другата крайност на излишно „хленчене“ и нихилизъм. Много хора видяха в последното интервю на д-р Симеонов, в което той съвсем откровено каза, че все още не сме готови за “А” група, но се работи в тази посока, едно отстъпление и реагираха с раздразнение. А не бива – дори напротив, всички трябва да се радват от едно такова изказване в този момент! Най-хубавото, което изглежда всички вече осъзнаха е, че “Дунав” има точна представа за това точно колко силен е и колко слаб е тимът, какво трябва да се надгради, къде трябва да се променят нещата, за да продължи възходящото развитие. А това е чудесна новина, защото съвсем доскоро в близката история на клуба това далеч не беше нещо, с което можехме да се похвалим. Изпадането в самодоволство по средата на пътя е една от онези грешки от дългия списък, които допускахме през годините, а сега не бива да повтаряме. И тази идея за щастие намери проявление и в изявите на отбора на терена. Нито един от съперниците не беше подценен и в нито един мач “Дунав” не излезе с приказките напред, а бавно и методично постигаше своето на терена и то въпреки редица странични фактори, за които ще споменем малко по-надолу. Именно този реализъм на ниво ръководство, спортно-технически щаб и футболисти е най-големият ни плюс, който ако продължим да експлоатираме добре, ще постигнем още по-добри резултати.

Колкото до страничните фактори, няма как да не отворим дума за съдийството, което беше меко казано неадекватно и почти винаги явно против русенските играчи и то през целия сезон с два много сериозни пика – мачовете с “Поморие” и “Верея” (Стара Загора). Момчетата ясно показаха, че дори и това не е в състояние да ги спре, защото амбицията и огромната им мотивация за игра и тоталното себераздаване са способни да компенсират тези…нека ги наречем с истинските им имена – атентати срещу футбола. Но трябва да си дадем ясно сметка, че каквото беше постигнато в мачовете, често беше срещу не 11, а 14 души и това е проблем, който рано или късно има потенциала да доведе до много неприятни последствия и истинска експлозия от нерви и нежелани емоции. Всички в дунавския лагер на този етап показват завидно хладнокръвие и способност за умерена и нормална реакция въпреки екстремните парадокси с участието на реферите, което вероятно е част от това помъдряване, за което говорихме по-рано. Дали обаче това винаги може да бъде така, е нещо, в което се съмняваме. При всички положения ако не искат на преден план да изплуват алтернативни и конспиративни обяснения на този съдийски феномен, то функционерите в БФС би следвало да помислят сериозно през зимната пауза върху тази тема. Претенциите далеч не са само от лагера на “Дунав”, а от почти всички отбори, с няколкото подозрителни изключения, но нека приключим тази тема дотук.

Нека се върнем на факторите за успехите на клуба. Друг такъв е като цяло позитивната атмосфера, която властва около “Дунав” и безрезервната подкрепа от страна на привържениците. Всъщност, за първи път от доста години в професионалния футбол, “Дунав” имаше подкрепа от страна на своите фенове на всеки един стадион, включително и в някои екзотични и много далечни дестинатции като Банско например. Това действа мотивиращо, защото когато един футболист знае, че на него са възложени надеждите на толкова много хора, мисълта за провал не стои. И това идва като потвърждение на много голове в последните минути и борбата за последно на терена за извличане на максимума от всяка една среща. Със сигурност фенската подкрепа е един важен стимул това да е точно така.

От всичко казано досега, за първи път от много години насам всичко в “Дунав” изглежда ако не да е „цветя и рози“, то поне положително и в процес на развитие. Ето защо сравненията с други сезони са изключително нелепи и са плод на изключително нерационална мисъл и хора, които просто не познават фактологията и се изказват откровено неподготвени. Да, нека се върнем накратко през сезон 2009/2010, където “Дунав” в действителност завърши на лидерското място в края на есенния дял на сезона, но не успя да го опази до края и финишира на третото такова, което не даваше право на бараж или директна промоция. На първо място тогава клубът имаше финансови проблеми, които не бяха тайна за никого. Като говорим за финансови проблеми, визираме истински такива – тотална липса на пари, която като резултат доведе до забавяние в много плащания и пълно усещане за несигурност в клуба. Съвсем логично отборът не успя да проведе дори и минимални зачатъци на добра зимна подготовка, а като добавим и изключително сериозната средна възраст на основния състав, тогава е много лесно е да си обясним провала, дори без да вкарваме в употреба теориите на конспирацията. Трябва веднъж завинаги да разберем едно фундаментално нещо – за да се случи един успех, трябва дълга и последователна работа. Само така се печелят първенства. Движен на крилете на емоцията, един отбор може да печели отделни мачове, да прави серии от победи, да води класирането в определен период, но никога или много рядко да се поздрави с краен успех. И не заради някаква зловеща конспирация, а защото това е логиката. “Дунав” през 2010-а година никога не се предполагаше, не се подготвяше и никой не работеше в посока промоция в „А“ група и логичното се случи – такава не бе постигната. Сега нека открием повече от десетте разлики спрямо тогава. На първо място, когато Веселин Великов беше назначен за старши-треньор на отбора миналата година преди сезона в Североизточната „В“ група, това беше направено с изричната идея и цел “Дунав” да постигне бърза промоция в Б група и там вече като минимум да се намеси в борбата за челни позиции, а след това и за промоция в „А“ група. Още тогава това беше заложено като цел и се направиха първите стъпки към нейното осъществяване. Бяха привлечени играчи от калибър, които са много над нивото на аматьорския футбол именно с идеята да се обиграят, изградят като отбор и да се надгражда плавно и без излишни сътресения. Това, че повечето момчета бяха свикнали да играят заедно от други отбори, където заедно с Веско Великов вече имат доказан успех, също е един допълнителен плюс. На второ място, сега отборът е доста добре балансиран с много млади, но и ядро от опитни играчи. Ако “Дунав” успее с тежката мисия да се пребори за промоция, то това ще е логичният изход на целенасочени усилия в тази посока, а не емоционални изхвърляния и стремеж към надскачане на собствените възможности.

“А сега накъде?” е следващият логичен върпос. Разбира се, предстои зимната подготовка, която и този път ще е преломният момент за кампанията на „драконите“. Очевидна е нуждата от добра подготовка, допълваща селекция, която да вдигне още класата на отбора, тъй като началото на втория полусезон започва директно с тежките и отговорни мачове – тоест, пред нас реално не стои на дневен ред идеята за постепенно навлизане във форма, нито съществува чисто физически времето за това. В по-широка перспектива предстои и доста работа в чисто организационен план, за да може “Дунав” да приеме предизвикателството „А“ група подготвен и уверен в силите си, макар че след 25 години извън елита каквото и да бъде направено, пред нас винаги ще тегне съмнението дали можем да се справим. Ако не опитаме, никога няма да разберем, а всички тези съмнения са напълно нормални. Все пак провалите освен ценни изводи, неизменно нараняват самочувствието и няма как всички около клуба да не бъдем преследвани от стари комплекси и чувство за малоценност, колкото и да се стараем това да не е така. Това, което е съществено важно е, че “Дунав” върви по правилен път дори и в този аспект. За бъдещето на клуба се залага повече на собствените сили, на обществения ангажимент на всеки един човек – от по-заможни бизнесмени до последния фен на трибуните, като приносът на всички е решаващ за това дали “Дунав” ще успее, или пък точно обратното. Затова, когато често говорим критично и изискваме повече и повече фенове на стадиона, когато търсим всякакви начини за повдигане на активността, това не е случайно и самоцелно! Пред “Дунав” стои на дневен ред тотално различна концепция за развитие, която е основана на ключовата дума, която изведохме на преден план – реализъм. Вече никой не си въобразява, че някой мистичен бизнесмен ще започне да налива средства, вече никой дори и не мечтае за лесните пари. На всички трябва да е ясно, че финансирането на клуба е възможно преди всичко като общо усилие на всеки един от нас и ние трябва да продължаваме развитието в тази посока. Може би дори леко увеличение на цените на билетите не е нелогично, предвид това, което стои като реалност на пазара. Нелепо е цената на един продукт, който все пак струва много пари да е само три лева. Та какво човек в момента може да си купи с толкова и с какво “Дунав” е заслужил да бъде на възможно най-последно място в личните приоритети на всеки, че да трябва да се поддържа една изкуствено занижена цена на входните пропуски?! От друга гледна точка е ясно, че трябва да се върви и към по-гъвкави опции за феновете, които са лоялни и са на стадиона всеки мач и искат да следят всички изяви на своите любимци. На втори план пък рано или късно ще започне да се дискутира членството във футболния клуб, членския внос и прочее методи за участие на обикновените хора във финансирането на цялостната структура. Инструменти, кото са налице и са заложени и в момента чисто юридически, но просто не им е дошло времето да се реализират в реалността.

Нека завършим статията с една много любима поговорка – „ако има воля, то се намира и начин“. Именно това трябва да бъде изведено като лайтмотив пред всички ни – когато една общност, било тя и футболна е наясно какво иска да постигне и как да го направи, то непременно успехите ще дойдат. В духа на реализма, който е обладал “Дунав”, нека отново напомним, че само една част от задачата е решена, сега предстои другата половина. Трудната половина. Именно затова трябва всички в семейството на „драконите“ да сме по-обединени отвсякога и често да поглеждаме към книгата с многобройните си минали издънки. Книга, която писахме в продължение на години с цената на много тъга и сълзи. Ако запазим всичко това, което се съгради като положителен импулс, то накрая на сезона сълзи ще има отново, но този път от радост. Струва си да опитаме да направим нещата веднъж както трябва, нали?

admin

admin

Коментирай

Последвайте ни!

Абонирайте се!

Абонирайте се, за да получавате последните новости около футболен клуб Дунав!
Имате възможност да се отпишете по всяко време.

Свържете се с нас!